Граждани на Европа или Европа на гражданите?

(издадено в “Поколение Европа”  – вестник на Информационното бюро на Европейския парламент в София за Деня на Европа 9 май 2013. Авторите са 15 студенти. Целият вестник е достъпен тук: http://www.europarl.bg/ressource/static/files/01_europe_ok_web.pdf)

Имах един чичо, който обичаше да казва, че хората сa два вида – селяни и живеещи на село. Той естествено спадаше към втората категория, но освен тънка шопска насмешка над еснафското градско перчене неговите думи са ключ към традиционното българското схващане за това какво е “гражданин”. Гражданинът е не-селянин. Той се характеризира с това, че е роден или живее в града. Така е казано и в българския тълковен речник.

Според оксфордския речник значението на думата citizen съществено се различава. Гражданинът е носител на определени права в рамките на една независима политическа общност – град или държава; той е правно разпознат. Въпреки че думата идва от латинското civitas – city – град, нейният смисъл не е в географското местожителство, а в политическото участие. Обратното на гражданин не е селянин, а чужденец. Според това значение гражданите не просто живеят в града, те членуват в него. Те имат политически права и задължения, които са еднакви за всички. Според тази философия хората са всъщност два вида – граждани и живеещи в града!

Има два основни начина на членство в политическата общност – гражданите могат да изискват спазване и прилагане на установените правила, да контролират работата на институциите, отговорни за изпълнението на законите, но гражданите могат и да се борят за промяна на правилата, да артикулират проблемите си и да предлагат нови обществени решения. Те са едновременно и търсенето и предлагането на политическите институции.

Европейският съюз предоставя възможности и за двата вида гражданско участие. Като механизъм на контрол са създадени и функционират успешно мрежа от центрове СОЛВИТ http://ec.europa.eu/solvit/ (от англ. solve it – реши го). Те решават проблеми които: възникват в резултат на неправилно прилагане или тълкуване на правото на Европейската общност; една от страните винаги е държавен орган а другата – физическо лице или фирма; са от презграничен характер, т.е. администрацията на държава членка не признава права, гарантирани от европейското законодателство. Oплакванията се подават онлайн, a решението идва в срок до 10 седмици и е безплатно.

СОЛВИТ центровете са част от държавнатa администрация и могат да бъдaт разглеждани като инструмент на саморегулиране. Тъй като европейското законодателство е задължително за всички държавни органи, aко СОЛВИТ центърът установи след сигнал, че това законодателство не е правилно приложено, съответният орган има задължение да се поправи. Проблеми с признаването на дипломи и квалификации за труд в държави, различни от държавата на придобиване; свободно движение на хора и стоки, признаване на разрешителни за работа са сред успешно решените казуси от СОЛВИТ. Някои примери: Български студент във Великобритания подава заявление за издаване на документ, удостоверяващ правото на студента да работи по време на следването си. Компетентният орган във Великобритания не издава сертификата в продължение на повече от седем месеца, което представлява нарушение на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. След намесата на българския и британския СОЛВИТ център компетентният орган документаза по-малко от месец. Българска фирма внася соларни панели, закупени от испанска фирма, получаването на които става в Италия. При освобождаването на митницата е платено ДДС  в размер на 11536.80 евро. Подадено е искане за възстановяване на ДДС към Италия, но фирмата няма  информация  от отсрещната страна  в продължение на 6 месеца. След намесата на СОЛВИТ фирмата получава исканата от Италия сума за 20 дни.

Алтернативният начин да защити правата си е гражданинът сам да заведе съдебно дело срещу администрацията на чужда държава, което е скъпо, бавно и често с неясен изход. СОЛВИТ е европейска институция на местно ниво, кото регулира работата и стимулира институционалната конкуренция между различните административни органи. Тя е инструмент на гражданско участие, който ни помага да сме по-малко чужденци и повече граждани навсякъде в Европа.

Вторият начин на членство в ЕС засяга не само конкретни интереси и прилагане на съществуващи закони, а активно търсене на алтернативни правила на европейско равнище. “Европейски алтернативи” http://www.euroalter.com/ е презнационална грaжданска организация, която цели демокрация отвъд националната държава. Тя координира редица граждански инициативи за промяна в европейското законодателство; културни и артистични събития, стимулиращи наднационално политическо участие и отворен дебат за това в каква Европа искаме да живеем. Активно пространство на солидарност, демокрация и идеи за алтернативно бъдеще, в което гражданин означава не чужденец за проблемите на съседа си, а активен участник в един наднационален граждански процес, чрез който една демократична и свободна общност  решава своето споделено бъдеще.

За кризите и хората

Като всяка криза, лична, семейна или световна, икономическата криза е криза на доверието. Както доверието в конкретни хора и техните обещания, така и доверието в институции, общи проекти и идеи. Политическите и икономическите режими са всъщност различни режими на доверие – правила и повтарящи се практики, които формират определени, сравнително устойчиви очаквания. Времето, в което доверието към един режим е компроментирано, но нови авторитетни идеи, лидери и институции  все още не са постигнати, е именно време на криза. Кризата не е тотално спиране, а забавяне на движението по инерция. Тя е оптическа възможност да  се огледаме наоколо и да сверим очакванията си. Тя идва, за да си припомним колко е трудно да се моделира реалността, без да бъде изкривявана. Прочетете целия текст в mediapool.bg 

“Паметта на водата” – незабравимо потапяне

Камерната сцена на варненския театър, която от 15.09.2012 ще носи името на  Стоян Камбарев, не е била по-уютна от  осми юни. Тогава гледах предпремиерата на “Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, постановка на Стоян Радев с участието на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков.

“Паметта на водата” е пиеса за най-личните отношения на едно семейство, за най-рядко изричаните мисли и най-трудно-помиримите “истини” – тези, в които вярваме ние и онези, в главите на близките ни.  Малко над два часа, които тършуват из собствените ни куфари със зле-опаковани спомени и очаквания. Какво ни кара да ги отворим?

Смъртта на майката събира трите сестри в родния им дом.  Всяка влиза в него със своя емоционален багаж, за да излязат накрая заедно.

Последният загася лампата тъй както я е запалил – с любов.

Декорът не просто маркира дом, това е една истинска дневна, обзавела, населила сцената, изпълнила пространството, в което публиката е на гости.  Дом със семейни снимки, с плетени на една кука покривчици,  с прах по пианото, с дупките на чорапите, и дрехите, натрупани по закачалките.

Дрехите. Те са началото на изхода от драмата, вратата към развръзката. Когато трите дъщери се обличат в старите рокли на покойната си майка, те се връщат някъде, където е смешно и споделено. Това за мен бе най-личният и въздействащ момент на пиесата. Напомни ми за роклите, които мама преправя, за мен, за да ги нося сега, защото “тя модата се връща.” И там в тази театрална зала аз за първи път си помислх, че тя ги преправя колкото за мен, толкова и за себе си, за да изляза с нейната рокля вместо нея, за да излезе тя с тази рокля чрез мен – “тази я носих с онзи гердан и ходихме в едикой си бар на Раковска” спомени, които ще се развеят довечера из града вместо нея. А после ще й разказвам.

Това е пиеса, която те кара да чуеш себе си отстрани, а може би да чуеш и своята майка,  сестрите си, любимия си мъж, децата, родени или очаквани, да преживееш отново изборите между всички тях и времето си за кариера. Една единствена сцена, на която няколко живота се заплитат и разплитат, изтупват прахта от несъвпадащите си спомени, откриват истини и изоставят илюзии, успяват да простят, да се погледнат и да се приемат.

Ролята на почти истерична жена, която е била близо до болната си майка до самия й край, живяла в сянката на сестра си, огорчена от живота си, но неизменно опитваща се да бъде нормална в едно добре-прикриващо ненормалността си семейство – Тереза.  Любяща, даваща от себе си, загрижена за другите. Тази роля сигурно би могла да се преиграе лесно, но Даниела Викторова е забележителна в нея. Всички играят блестящо, но ми се струва, че нейната Тереза заслужава специално отличие.

Героинята на Веселина Михалкова – Мери е може би най-плътният образ, вероятно автобиографичен за драматурга, който се изгражда чрез отношенията й с майката, двете й сестри, партньора й и кариерата. Жена, която успява да преживее спомените си отново и да ги промени. Мери поглежда в себе си с очите на сестрите си и с неспокойния дух на майка си, поставя себе си и мъжа, когото обича пред избор, губи, но приема загубата като част от живота си, като нещо, с което просто трябва да се научи да живее. Михалкова е разтърсваща в тази роля на силна, умна, страдала, но несломима жена, с която едновременно искаш и не искаш да се асоциираш.

Мъжете в пиесата не са основният проблем. Това не е пиеса за любовта между мъжа и жената, но без мъжете в нея, тя нямаше да се случи. В един дом, в който всеки търси разбиране, мъжете са способни да го дадат. Те са силни, искрени, готови да помогнат, нежни. Умеят да разговарят с жените си, не бягат от проблемите им, но и не ги спасяват от тях като в любовен роман, а като в истинска драма, където спасението е раздяла с илюзиите, от което любовта не изчезва. Владислав Виолинов е страхотен в минималистичния образ на Майк, убедителен в житейския опит на героя си, мъдростта му и чувството му за хумор, в уравновесеността на характера. Майк е мъж, който едновременно искаш и не искаш да срещнеш.

Всъщност всичко в тази драма се разрешава заедно. Смъртта се оказва един непропуснат  шанс да се поговори за миналото, да се умият запрашените огледала и да се прозрат неподозирани истини. Трудно, болезнено и с помощта на любимите хора. Смъртта е маса, около която живите се събират, вече облечени в черно, за да продължат, по-искрени, по-споделени и може би по-самотни, но и по-честни със себе си.

Това е театърът, какъвто искам да го преживявам – личен, силен, искрен, човешки, брилянтен текст и виртуозна игра.

Приятно гледане!

П.П. И ако след края на пиесата не ви се излиза от нея, пуснете си  Ode to my family на Cranberries  За мен поне тези две парчета изкуство имат много обща емоция.

DEMO TEXT @ CLUB MENTHOL 28.06.2012, 20:00

ЗАПОВЯДАЙТЕ в клуб МЕНТОЛ, ул Никола Михайловски 20, на 28.06 (четвъртък) от 20:00

ФОТО АЛБУМ ДЕМО ТЕКСТ 2

Демо Tекст е платформа за авторския текст, представен лично в приятната атмосфера на един нощен литературен купон.
Прочетете артистично своята поезия или проза, кратки пиеси, или диалози.
Изиграйте разказа за своите
преживяни истории.
Изразете себе си,
с думи,
споделете словото си
с други
и се забавлявайте,
защото идеите ви заслужават сцена!
Правилата за участие са:
1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, ако не можете да присъствате.
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате
За регистрация пишете на
demotext33@gmail.com

Октомври

Изнервени, излъгани, без илюзии

Неверни, обидени, полудели

Ние тръгваме, отправени към обещаното

По пътя застлан

С грешни скрижали,

С вашите нарастващи криви, мъртви теории, социални договори.

Паветата се издигат и политат към вас.

Преквалифицирани, непредставени,

Като дърва без корени, без корони,

Космополитни, индеферентни към пола,

Универсални, хуманистични, човечни,

Неприложими мозъчни клетки..

Кой се нуждае от нашия здрав разум?

Нерационални, спонтанни, естествени

Напрегнати, смели, обезумели

Творци, в депресия и в истерия

Непредсказуеми, неустоимо

Готини,

Кой вслушва се в рока ни?

Силни, твърди, устойчиви,

Физически и умствено издържливи

Тежконосачи, дървосекачи

Камионджии

След нощна смяна

Ненужни строители на промяна.

Колко имаме в повече

Безработни, без вноски за осигуровки

Непродуктивни, негъвкави, недодялани,

Неносители на корпоративна култура

Излишна

Човешка

Структура

Непревратими в човешки ресурси?

Гневни, затънали в дългове, в риск.

На ръба на  колапса.

Toва не е  буря във водна чаша.

Това е вашата средна класа.

Вашите домакинства, електорат, членска маса

Митингуващи, протестиращи, демонстриращи,

Бунтовни данъкоплатци, бивши собственици, лузъри

Преебани от всякъде

Но вярващи в демокрацията,

Това е нацията!

С черни нокти или с розова вратовръзка

Те нямат никаква връзка

С парите

С игрите

С представителната власт.

Те имат новина за вас.

Нежаргонна, безпардонна

Гъмжаща

Тя е ни лява,  ни дясна

За статистиката неясна,

Преживяна oт първо лице

Маргинални, но не и овце

Изкрещяват директно в очи:

“Няма повече да мълчим!”

Така се събуди Уол Стрийт.

В Оакланд дори се сбиха

Първите герои се появиха….

….

А във същото време,

Във крайградски джендеми

Там на запад от Босфор

Дето изтока почва,

Но не още в Русия

Гласовете ни вият.

Огрубели, отчаяни, потни

Екзистенциално самотни

Ние сме непонятно различни.

Географски пръснати

Социалнo неравни

Културно неидентични

Ни сме чужди, ни свои

С вас не щем да говорим,

А отправяме ви псувни.

Идеология нямаме,

Извинения не търпим.

В автобуси от Прага

По железнита гари

Гурбетчии, бели робини и докторанти,

Невротични и негалантни,

Неносещи транспаранти

Към вкъщи пътуваме нощем.

Нямаме нищо общо.

Неразчитащи на процедури,

Реформи, институции, изборни урни,

Невярващи в неотменимостта на конституциоанните ни права

Ние прибягваме до директна борба.

И дори до етническо насилие.

Не защото сме “шибан народ”

А заради ваш’то безсилие

да въдворите върховенство на закона

и уважите нашата свобода.

Това не е пиянско безпътие

Това е гражданското присъствие

В пълно съзнание за вашия произвол

Изисвкащо самоконтрол.

А колко ме трогва в Америка активистката реч

Без гняв и не по задължение,

А в потвърждение,

Че гражданинът длъжен е да стане

Да каже свойто, пътя да покаже.

Таз крепка вяра, че някой го чува

Че на някой му пука

И вашето безразличие тука

Ми спира на гърлото буца.

Но дочувам смеха ви,

Демокрацията е просто спектакъл

За Евросъюза

Не заслужаваме ли нещо повече от това?

От вас ми се гади,

А ви пиша писма.

Политиката ви е неуважителна

И ще бъде разпитана.

Ние тука сме, много сме, викаме

С вас не искаме вече да свикваме

Изразяваме откровено презрение

На не едно поколение

Към фалшиво легитимирана власт.

Този свят няма нужда от вас!

24.05.2012 Варна

“Калигула” на Явор Гърдев – Радикално добро!

© Симеон Лютаков

Уникално представление! Радикално! Много ми хареса и бих го гледала и утре, но няма билети.  Текстът е много силен. Камю е синтезирал Франкфуртската Школа преди тя да се появи, но разбира се идеите никога не се появяват във вакуум. Много интересни образи, много добра игра, чудя се само дали в Рим са се обезкосмявали тотално или бразилските коли са изцяло съвременни решения. Единствено краят е малко заглъхващ, затихващ, не свършва с гръм и финал, а  просто умира, като че ли времето изтича, без да разберем как слабитe характери на сенатoрите събират смелост да убият господаря си. Всъщност иска ли се смелост за това?..

Политиката е изкуството на възможното; трагедията е на този, който разбира всичко, дори убиеца на баща си и поради това не може да го мрази. Лудост ли е мисълта, че животът е безсмислен и всеки придаден му смисъл, крайна цел, ценностна оценка е просто една от възможни лъжи? Но дори и този, който вярва в празнотата и безсмислието на живота, го цени.

Лудостта на Калигула е представена като рационална и логична, последователна и радикална философия. Още в началото е заявена опозицията пари-хуманност, която прераства в рационалност-хуманност. Всъщност Калигула не убива просто за удоволствие, а с цел да напълни хазната. Парите се появяват и по-късно по още по-директен и вулгарен начин – залепени на челото на императора докато той играе бог.

Защо Калигула трябва да е гол? Защото тази роля не може да се играе с дрехи, защото властта на абсолютния владетел има един единствен “легитимен” източник и това е тялото на владетеля. Tо събира в себе си и любовта и страха, които движат всички около него. Докато той е жив, империята я има, физическото му тяло с всичките му страсти, мисли и неразположения е единственият източник на държавния суверенитет, не законът или договорите или дори обещанията или любовта. Всяко управление е грабеж, той граби открито и безразборно както един абсолютен тиран се разпорежда с живота на другите.

Венериният танц е най-красивата дефиниция на властта, която съм виждала някога. Абсолютната власт също така си отива с гибелта на тялото, която ние не виждаме на сцената но, за която разбираме.

Няма излишни сцени. Сцената с повиването на голото тяло на Друзила е необходима. Основният герой там е не мъртвата, а тази, която повива тялото й, защото тя е абсолютната опозиция на владетеля дебела, облечена, мълчаща, слуга. Тя не плаче за Друзила, тя е на работа.

Според отношението си към лудостта на Калигула има три типа герои – единият е верният му  приятел Хеликон, който е с него на път да постигне невъзможното, защото разбира празнотата на живота и глупостта на тези, които се опитват да го изпълнят със съдържание. Tой обича Калигула, казва му истината, обича го заради това което е и го следва, умира с него.

Вторият тип герои са обикновени хора, политици, които се страхуват да се опълчат на тирана очи в очи. Те се интересуват от сигурността на всекидневието си, което за тях е равно на щастието. Успявят в заговор, но не се застъпват за никого, дори за най-близките си, когато Калигула ги скверни. Tе са шокирани от Калигула, мразят го но се правят, че го разбират. Те са слуги, колкото повече служат, толкова повече оцеляват. Някои умират, някои успяват да го убият.

Третият типаж е Сципион, чийто баща е убит от Калигула, определя своята трагедия в това, че разбира всичко, дори и убиеца на баща си, че може да не е съгласен с нещо без да го омърсява, без да пречи на другите да слушат гласа, с който той не е на едно мнение. Този герой е толерантността – следвоенна Европа, Западна, основата на мултикултурния модел, чиято трагедия наблюдаваме сега в Норвегия с делото на Бревик.

Кофти е да си жена в тоя спектакъл. Като носители на любов и нежност те умират или биват убити или изнасилени. Цезония заради самата своя роля в живота на Калигула, за нея вече няма място там. Функцията на другата e да бъде унизен мъжът й. Жените в “Калигула” са някак инструменти само, но и тяхната любов е друга. Тя е въпреки, а не заради лудостта на Калигула. Жените са средство а парите са цел – крайно до гротеска.

В средата на сцената има кладенец. Решението с водата е страхотно! Първично, гранично пространство е водата от нея започват светове и нейното разпръскване е опит за приобщаване, кръщене, което разбира се е невъзможно. В текста на Камю на сцената има огледало. Решението на Явор Гърдев да замение огледалото с кладенеца дава пространство за игра, едно допълнително измерение на действието. Публиката е по-близко от всякога. Тя не само е на сцената, тя е в интимна близост с това, което се случва, сякаш то е някаква страшна тайна, която трябва да се съобщи на ухо и предаде от уста на уста.

“Никога не си сам”, каза Калигула, тежестта на бъдещето и миналото са винаги с теб. И още една фраза ме впечатли много: свободата е възможна единствено спрямо някой друг.

Почувствах се в компанията на свои хора на този спектакъл, а отидох сама.

Овации!

Demo Text Вечер на авторския текст във Варна бар Demo Tape

Представете лично своитепоезия или проза.

Прочетете артистично своите
кратки пиеси, или диалози.

Изиграйте разказа за своите
преживяни истории.

Изразете себе си,
с думи, споделете словото си
с други и се забавлявайте,
защото идеите ви заслужават сцена!

Сцената без завеса в Bar Demo Tape ви очаква
на 24-ти май 2012 от 21:00
ул. Русе 33, Варна (до обръщача на тролеите)За регистрация и информация пишете на
demotext33@gmail.com

Правилата са:

1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, но вие трябва да сте там
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате