Власт и пиар

Маргарет Тачър има една често цитирана фраза, която тя изрича години след като се е оттеглила от политиката:

Тя (политиката) беше опит да направиш нещо, сега е опит да бъдеш някого.

Да направиш нещо отдавна не е занимание за политици. Това е идеализъм, непознат в днешна България, това е демоде, но не в смисъл на готин винтидж, а в смисъл на чиста и проста наивност за балъци.

Да бъдеш някого – на това се гледа особено сериозно в българската политика. Затова и пиар човекът е най-цененият съветник. Той подрежда дневния ред, пише и въпросите и отговорите, често пише и поправки в закони. Пиарът не е просто връзки с медиите или с обществеността. Той е инструмент за манипулация на самите медии, по-силен от тяхната собственост, цензурата или неграмотността на публиката. Определено по-легален и със сигурност по-ефективен от натиск върху самите медии, пиарът заменя основната дейност на политиците, а именно да служат на някаква визия за реална промяна. За да им служи на тях.

Под формата на политически дебат или спец акция на службите, демонстрираща ефективно и прозрачно действие на властите, пиарът е всичко, което ни се предлага – зрелище без никакви правни основания или последствия, което има за цел да ни убеди, че властимащите защитават някакви важни ценности – свободата, демокрацията или националната идентичност. В същото време проблеми, които само държавата може да реши, остават извън ефира, битови и банални като насилието.

Но тук иде реч за друго.

Вчера пиарът на властта върза с белезници и държа с часове на тротоара в центъра на София една жена, без достъп до адвокат, в нарушение на закона, който сам е писал, заплювайки в лицето категорията “човешко достойнство в България”.

На нейно място може да бъде всеки. За това става въпрос.

Една друга жена с енергийна фирма преди време попадна в пиарската месомелачка на властта. Първо обявиха, че такава жена няма, после я поканиха на среща, за да каже тя, че е съгласна да я придобие държавата.

На нейно място може да бъде всеки. За това става въпрос.

Идеите, които в модерния свят са символ на прогрес – ненасилие, толерантност, дебат, пиарът на властта ни ги презентира като заплахи и беше готов да ги отхвърли с референдум. За радост на данъкоплатеца, не се наложи, защото идеите бяха изнасилени и после изгонени.

На тяхно място може да бъде всяка една идея. И за това става въпрос.

В такава среда не можеш да водиш дебат, защото всяка позиция се пришива на един или друг политически интерес, а той както знаем е користен, хищнически интерес. Невъзможността да се излезе от пиара на властта е невъзможност да се разговаря по принципни въпроси.

Ако едно време плашеха с терор и на тъмно, днес плашат публично и в ефир.

Ако тогава хора загиваха заради идеите си, днес хора живеят с подменени публични образи за себе си, обратни на действителните.

Защото така се опитва да живее българската власт, която е заета да се преструва на нещо което не е, която разбира политиката като изкуство на привидното. Която може да превърне всекиго в привидение.  За тази власт става въпрос. А не за нечия вина, морал или предприятие.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s