Да ги сложим в скоби (паметниците на българо-съветската дружба)

Разхождахме се един ден в Борисовата градина, онзи хубав ден, в който стартира инициативата за четене на книги в парка заедно, обществено. Тръгнахме с “Репортажите” на Георги Марков и “Къщата на обесения” на Красимир Дамянов, почетохме малко, повече наблюдавахме и говорехме ходейки из парка, за смисъла от четенето,за действието._DSC9813 Неусетно стигнахме до паметника на “Братската могила” – фигури с отрязани крайници, прекършени върхове на пушките, надраскан фундамент и обрасла площадка, разлята боя над каскета, стичаща се по възторжената радост на лицето от бронз.

boy and girlМалкият ми племенник наоколо караше колело. Вера, кои са тези, пита. Как да му прочета тази гледка, как да обясня? Кои са тези фигури наистина? Кой ги е сложил тук? Защо някой им е счупил ръцете?

Дебатът за паметниците на българо-съветската дружба често се отвлича в дебат за историята на България. Но това са два различни въпроса, които не могат да се решат едновременно. Паметниците представят един поглед към историята, но те не са самата история. Не може да говорим за тях като за историята на България._DSC9852

Трябва първо да говорим за историята на самите паметници, да ги опишем, да ги обясним и да ги ориентираме в пространстовото наново.

Моето предложение за тях е да ги сложим в скоби.

Това означава – пред всеки един от тях да има табела с надпис например: “Паметник братска могила” издигнат в памет на партизаните анти-фашисти, където са погребани 17 видни дейци на БКП. Открит на 2-ри юни 1956 г. когато в България се е чествал деня на Ботев и загиналите за свободата на родината в борбите против турско робство, капитализма и фашизма; проектиран под ръководството на скулптора Йордан Кръчмаров, обелискът е висок 41 метра (според този сайт); за направата му са отишли толкова тона рилски гранит и толкова тона бронз, внос от СССР, по решение на ЦК на БКП от едикога си, на откриването е бил Тодор Живков и целият Министерски съвет плюс 5000 софиянци – снимка! на този ден в-к “Работническо дело” излиза със заглавие …, авторът получава почетен знак и пенсия, за модел на момиченцето с букетчето е ползвана неговата внучка, имало е и други проекти, но този е спечелил защото…”_DSC9804

Една информационна табела за историята на самия паметник, основана на  факти, архивни проучвания и грижа за това да създадем ново знание за тях. Така ще ги видим, не като непреходни монументи, а като част от историята и част от средата, поставена в скоби, отделена, пояснена, но не и гузно заобикаляна.

_DSC9820Вярвам, че има достатъчно документи, за да се възстановят тогавашните събития, сигурно има и автентични спомени на очевидци и участници. Може да се направи интересно и сравнително евтино. Иска се малко работа. Но какво по-интересно от това да четеш и пишеш историята едновременно и да общуваш със средата, в която се разхождаш. Какво мислите?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s