Граждани на Европа или Европа на гражданите?

(издадено в “Поколение Европа”  – вестник на Информационното бюро на Европейския парламент в София за Деня на Европа 9 май 2013. Авторите са 15 студенти. Целият вестник е достъпен тук: http://www.europarl.bg/ressource/static/files/01_europe_ok_web.pdf)

Имах един чичо, който обичаше да казва, че хората сa два вида – селяни и живеещи на село. Той естествено спадаше към втората категория, но освен тънка шопска насмешка над еснафското градско перчене неговите думи са ключ към традиционното българското схващане за това какво е “гражданин”. Гражданинът е не-селянин. Той се характеризира с това, че е роден или живее в града. Така е казано и в българския тълковен речник.

Според оксфордския речник значението на думата citizen съществено се различава. Гражданинът е носител на определени права в рамките на една независима политическа общност – град или държава; той е правно разпознат. Въпреки че думата идва от латинското civitas – city – град, нейният смисъл не е в географското местожителство, а в политическото участие. Обратното на гражданин не е селянин, а чужденец. Според това значение гражданите не просто живеят в града, те членуват в него. Те имат политически права и задължения, които са еднакви за всички. Според тази философия хората са всъщност два вида – граждани и живеещи в града!

Има два основни начина на членство в политическата общност – гражданите могат да изискват спазване и прилагане на установените правила, да контролират работата на институциите, отговорни за изпълнението на законите, но гражданите могат и да се борят за промяна на правилата, да артикулират проблемите си и да предлагат нови обществени решения. Те са едновременно и търсенето и предлагането на политическите институции.

Европейският съюз предоставя възможности и за двата вида гражданско участие. Като механизъм на контрол са създадени и функционират успешно мрежа от центрове СОЛВИТ http://ec.europa.eu/solvit/ (от англ. solve it – реши го). Те решават проблеми които: възникват в резултат на неправилно прилагане или тълкуване на правото на Европейската общност; една от страните винаги е държавен орган а другата – физическо лице или фирма; са от презграничен характер, т.е. администрацията на държава членка не признава права, гарантирани от европейското законодателство. Oплакванията се подават онлайн, a решението идва в срок до 10 седмици и е безплатно.

СОЛВИТ центровете са част от държавнатa администрация и могат да бъдaт разглеждани като инструмент на саморегулиране. Тъй като европейското законодателство е задължително за всички държавни органи, aко СОЛВИТ центърът установи след сигнал, че това законодателство не е правилно приложено, съответният орган има задължение да се поправи. Проблеми с признаването на дипломи и квалификации за труд в държави, различни от държавата на придобиване; свободно движение на хора и стоки, признаване на разрешителни за работа са сред успешно решените казуси от СОЛВИТ. Някои примери: Български студент във Великобритания подава заявление за издаване на документ, удостоверяващ правото на студента да работи по време на следването си. Компетентният орган във Великобритания не издава сертификата в продължение на повече от седем месеца, което представлява нарушение на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. След намесата на българския и британския СОЛВИТ център компетентният орган документаза по-малко от месец. Българска фирма внася соларни панели, закупени от испанска фирма, получаването на които става в Италия. При освобождаването на митницата е платено ДДС  в размер на 11536.80 евро. Подадено е искане за възстановяване на ДДС към Италия, но фирмата няма  информация  от отсрещната страна  в продължение на 6 месеца. След намесата на СОЛВИТ фирмата получава исканата от Италия сума за 20 дни.

Алтернативният начин да защити правата си е гражданинът сам да заведе съдебно дело срещу администрацията на чужда държава, което е скъпо, бавно и често с неясен изход. СОЛВИТ е европейска институция на местно ниво, кото регулира работата и стимулира институционалната конкуренция между различните административни органи. Тя е инструмент на гражданско участие, който ни помага да сме по-малко чужденци и повече граждани навсякъде в Европа.

Вторият начин на членство в ЕС засяга не само конкретни интереси и прилагане на съществуващи закони, а активно търсене на алтернативни правила на европейско равнище. “Европейски алтернативи” http://www.euroalter.com/ е презнационална грaжданска организация, която цели демокрация отвъд националната държава. Тя координира редица граждански инициативи за промяна в европейското законодателство; културни и артистични събития, стимулиращи наднационално политическо участие и отворен дебат за това в каква Европа искаме да живеем. Активно пространство на солидарност, демокрация и идеи за алтернативно бъдеще, в което гражданин означава не чужденец за проблемите на съседа си, а активен участник в един наднационален граждански процес, чрез който една демократична и свободна общност  решава своето споделено бъдеще.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s