DEMO TEXT @ CLUB MENTHOL 28.06.2012, 20:00

ЗАПОВЯДАЙТЕ в клуб МЕНТОЛ, ул Никола Михайловски 20, на 28.06 (четвъртък) от 20:00

ФОТО АЛБУМ ДЕМО ТЕКСТ 2

Демо Tекст е платформа за авторския текст, представен лично в приятната атмосфера на един нощен литературен купон.
Прочетете артистично своята поезия или проза, кратки пиеси, или диалози.
Изиграйте разказа за своите
преживяни истории.
Изразете себе си,
с думи,
споделете словото си
с други
и се забавлявайте,
защото идеите ви заслужават сцена!
Правилата за участие са:
1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, ако не можете да присъствате.
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате
За регистрация пишете на
demotext33@gmail.com

Думи

Прогрес ли е това, че думи, които бихме казала на живо, сега можем да напишем от разстояние и че време след като са били отронени с усмивка, смях или мъка, те не се изтъркалват някъде в космоса, не се разтварят в атмосферата, не се заличават от съзнанието, а остават тук при нас. Неми. Черно-бели. Като касови бележки. Като некролози на мисли, които вече ги няма. Странно е да можеш да се върнеш към тях след време и да не можеш да ги преживееш отново. Да ги виждаш, но да не те докосват вече, да ги чуваш, но да не можеш да ги продължиш. Думи, от които всъщност нищо не е започнало, които дори не са били за теб.

Какво ли е било да чакаш писмо – думи, които се пишат бавно за тебе и дълго пътуват към смисъла си. На които отговаряш нарочно, писмено, върху които оставяш отпечатъци. Имаше и такива дни, в които получавах и пишех писма. После имейл. А сега направо говоренето стана писане. Какво остава за езика на тялото за жестовете на лицето с движението на кожата, очите,  в които не можем да се огледаме, да отразим.

Душата без тялото била “монада без прозорци” … без сетивата на плътта “от себе си навън не би излязла ти”… Как да излезе душата от себе си навън докато седи на линия?