Октомври

Изнервени, излъгани, без илюзии

Неверни, обидени, полудели

Ние тръгваме, отправени към обещаното

По пътя застлан

С грешни скрижали,

С вашите нарастващи криви, мъртви теории, социални договори.

Паветата се издигат и политат към вас.

Преквалифицирани, непредставени,

Като дърва без корени, без корони,

Космополитни, индеферентни към пола,

Универсални, хуманистични, човечни,

Неприложими мозъчни клетки..

Кой се нуждае от нашия здрав разум?

Нерационални, спонтанни, естествени

Напрегнати, смели, обезумели

Творци, в депресия и в истерия

Непредсказуеми, неустоимо

Готини,

Кой вслушва се в рока ни?

Силни, твърди, устойчиви,

Физически и умствено издържливи

Тежконосачи, дървосекачи

Камионджии

След нощна смяна

Ненужни строители на промяна.

Колко имаме в повече

Безработни, без вноски за осигуровки

Непродуктивни, негъвкави, недодялани,

Неносители на корпоративна култура

Излишна

Човешка

Структура

Непревратими в човешки ресурси?

Гневни, затънали в дългове, в риск.

На ръба на  колапса.

Toва не е  буря във водна чаша.

Това е вашата средна класа.

Вашите домакинства, електорат, членска маса

Митингуващи, протестиращи, демонстриращи,

Бунтовни данъкоплатци, бивши собственици, лузъри

Преебани от всякъде

Но вярващи в демокрацията,

Това е нацията!

С черни нокти или с розова вратовръзка

Те нямат никаква връзка

С парите

С игрите

С представителната власт.

Те имат новина за вас.

Нежаргонна, безпардонна

Гъмжаща

Тя е ни лява,  ни дясна

За статистиката неясна,

Преживяна oт първо лице

Маргинални, но не и овце

Изкрещяват директно в очи:

“Няма повече да мълчим!”

Така се събуди Уол Стрийт.

В Оакланд дори се сбиха

Първите герои се появиха….

….

А във същото време,

Във крайградски джендеми

Там на запад от Босфор

Дето изтока почва,

Но не още в Русия

Гласовете ни вият.

Огрубели, отчаяни, потни

Екзистенциално самотни

Ние сме непонятно различни.

Географски пръснати

Социалнo неравни

Културно неидентични

Ни сме чужди, ни свои

С вас не щем да говорим,

А отправяме ви псувни.

Идеология нямаме,

Извинения не търпим.

В автобуси от Прага

По железнита гари

Гурбетчии, бели робини и докторанти,

Невротични и негалантни,

Неносещи транспаранти

Към вкъщи пътуваме нощем.

Нямаме нищо общо.

Неразчитащи на процедури,

Реформи, институции, изборни урни,

Невярващи в неотменимостта на конституциоанните ни права

Ние прибягваме до директна борба.

И дори до етническо насилие.

Не защото сме “шибан народ”

А заради ваш’то безсилие

да въдворите върховенство на закона

и уважите нашата свобода.

Това не е пиянско безпътие

Това е гражданското присъствие

В пълно съзнание за вашия произвол

Изисвкащо самоконтрол.

А колко ме трогва в Америка активистката реч

Без гняв и не по задължение,

А в потвърждение,

Че гражданинът длъжен е да стане

Да каже свойто, пътя да покаже.

Таз крепка вяра, че някой го чува

Че на някой му пука

И вашето безразличие тука

Ми спира на гърлото буца.

Но дочувам смеха ви,

Демокрацията е просто спектакъл

За Евросъюза

Не заслужаваме ли нещо повече от това?

От вас ми се гади,

А ви пиша писма.

Политиката ви е неуважителна

И ще бъде разпитана.

Ние тука сме, много сме, викаме

С вас не искаме вече да свикваме

Изразяваме откровено презрение

На не едно поколение

Към фалшиво легитимирана власт.

Този свят няма нужда от вас!

24.05.2012 Варна

Advertisements

“Калигула” на Явор Гърдев – Радикално добро!

© Симеон Лютаков

Уникално представление! Радикално! Много ми хареса и бих го гледала и утре, но няма билети.  Текстът е много силен. Камю е синтезирал Франкфуртската Школа преди тя да се появи, но разбира се идеите никога не се появяват във вакуум. Много интересни образи, много добра игра, чудя се само дали в Рим са се обезкосмявали тотално или бразилските коли са изцяло съвременни решения. Единствено краят е малко заглъхващ, затихващ, не свършва с гръм и финал, а  просто умира, като че ли времето изтича, без да разберем как слабитe характери на сенатoрите събират смелост да убият господаря си. Всъщност иска ли се смелост за това?..

Политиката е изкуството на възможното; трагедията е на този, който разбира всичко, дори убиеца на баща си и поради това не може да го мрази. Лудост ли е мисълта, че животът е безсмислен и всеки придаден му смисъл, крайна цел, ценностна оценка е просто една от възможни лъжи? Но дори и този, който вярва в празнотата и безсмислието на живота, го цени.

Лудостта на Калигула е представена като рационална и логична, последователна и радикална философия. Още в началото е заявена опозицията пари-хуманност, която прераства в рационалност-хуманност. Всъщност Калигула не убива просто за удоволствие, а с цел да напълни хазната. Парите се появяват и по-късно по още по-директен и вулгарен начин – залепени на челото на императора докато той играе бог.

Защо Калигула трябва да е гол? Защото тази роля не може да се играе с дрехи, защото властта на абсолютния владетел има един единствен “легитимен” източник и това е тялото на владетеля. Tо събира в себе си и любовта и страха, които движат всички около него. Докато той е жив, империята я има, физическото му тяло с всичките му страсти, мисли и неразположения е единственият източник на държавния суверенитет, не законът или договорите или дори обещанията или любовта. Всяко управление е грабеж, той граби открито и безразборно както един абсолютен тиран се разпорежда с живота на другите.

Венериният танц е най-красивата дефиниция на властта, която съм виждала някога. Абсолютната власт също така си отива с гибелта на тялото, която ние не виждаме на сцената но, за която разбираме.

Няма излишни сцени. Сцената с повиването на голото тяло на Друзила е необходима. Основният герой там е не мъртвата, а тази, която повива тялото й, защото тя е абсолютната опозиция на владетеля дебела, облечена, мълчаща, слуга. Тя не плаче за Друзила, тя е на работа.

Според отношението си към лудостта на Калигула има три типа герои – единият е верният му  приятел Хеликон, който е с него на път да постигне невъзможното, защото разбира празнотата на живота и глупостта на тези, които се опитват да го изпълнят със съдържание. Tой обича Калигула, казва му истината, обича го заради това което е и го следва, умира с него.

Вторият тип герои са обикновени хора, политици, които се страхуват да се опълчат на тирана очи в очи. Те се интересуват от сигурността на всекидневието си, което за тях е равно на щастието. Успявят в заговор, но не се застъпват за никого, дори за най-близките си, когато Калигула ги скверни. Tе са шокирани от Калигула, мразят го но се правят, че го разбират. Те са слуги, колкото повече служат, толкова повече оцеляват. Някои умират, някои успяват да го убият.

Третият типаж е Сципион, чийто баща е убит от Калигула, определя своята трагедия в това, че разбира всичко, дори и убиеца на баща си, че може да не е съгласен с нещо без да го омърсява, без да пречи на другите да слушат гласа, с който той не е на едно мнение. Този герой е толерантността – следвоенна Европа, Западна, основата на мултикултурния модел, чиято трагедия наблюдаваме сега в Норвегия с делото на Бревик.

Кофти е да си жена в тоя спектакъл. Като носители на любов и нежност те умират или биват убити или изнасилени. Цезония заради самата своя роля в живота на Калигула, за нея вече няма място там. Функцията на другата e да бъде унизен мъжът й. Жените в “Калигула” са някак инструменти само, но и тяхната любов е друга. Тя е въпреки, а не заради лудостта на Калигула. Жените са средство а парите са цел – крайно до гротеска.

В средата на сцената има кладенец. Решението с водата е страхотно! Първично, гранично пространство е водата от нея започват светове и нейното разпръскване е опит за приобщаване, кръщене, което разбира се е невъзможно. В текста на Камю на сцената има огледало. Решението на Явор Гърдев да замение огледалото с кладенеца дава пространство за игра, едно допълнително измерение на действието. Публиката е по-близко от всякога. Тя не само е на сцената, тя е в интимна близост с това, което се случва, сякаш то е някаква страшна тайна, която трябва да се съобщи на ухо и предаде от уста на уста.

“Никога не си сам”, каза Калигула, тежестта на бъдещето и миналото са винаги с теб. И още една фраза ме впечатли много: свободата е възможна единствено спрямо някой друг.

Почувствах се в компанията на свои хора на този спектакъл, а отидох сама.

Овации!

Demo Text Вечер на авторския текст във Варна бар Demo Tape

Представете лично своитепоезия или проза.

Прочетете артистично своите
кратки пиеси, или диалози.

Изиграйте разказа за своите
преживяни истории.

Изразете себе си,
с думи, споделете словото си
с други и се забавлявайте,
защото идеите ви заслужават сцена!

Сцената без завеса в Bar Demo Tape ви очаква
на 24-ти май 2012 от 21:00
ул. Русе 33, Варна (до обръщача на тролеите)За регистрация и информация пишете на
demotext33@gmail.com

Правилата са:

1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, но вие трябва да сте там
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате