Октомври

Изнервени, излъгани, без илюзии

Неверни, обидени, полудели

Ние тръгваме, отправени към обещаното

По пътя застлан

С грешни скрижали,

С вашите нарастващи криви, мъртви теории, социални договори.

Паветата се издигат и политат към вас.

 

Преквалифицирани, непредставени,

Като дърва без корени, без корони,

Космополитни, индеферентни към пола,

Универсални, хуманистични, човечни,

Неприложими мозъчни клетки..

 

Кой се нуждае от нашия здрав разум?

 

Нерационални, спонтанни, естествени

Напрегнати, смели, обезумели

Творци, в депресия и в истерия

Непредсказуеми, неустоимо

Готини,

Кой вслушва се в рока ни?

 

Силни, твърди, устойчиви,

Физически и умствено издържливи

Тежконосачи, дървосекачи

Камионджии

След нощна смяна

Ненужни строители на промяна.

 

Колко имаме вповече

Безработни, без вноски за осигуровки

Непродуктивни, негъвкави, недодялани,

Неносители на корпоративна култура

Излишна

Човешка

Структура

Непревратими в човешки ресурси?

 

Гневни, затънали в дългове, в риск.

На ръба на  колапса.

Toва не е  буря във водна чаша.

Това е вашата среднс класа.

Вашите домакинства, електорат, членска маса

Минитгуващи, протестиращи, демостриращи,

Бунтовни данъкоплатци, бивши собственици, лузъри

Преебани от всякъде

Но вярващи в демокрация,

Това е нацията!

С черни нокти или с розова вратовръзка

Те нямат никаква връзка

С парите

С игрите

С представителната власт.

Те имат новина за вас.

Нежаргонна, безпардонна

Гъмжаща

Тя е ни лява,  ни дясна

За статистиката неясна,

Преживяна oт първо лице

Маргинални, но не и овце

Изкрещяват директно в очи:

“Няма повече да мълчим!”

 

 

Така се събуди Уол Стрийт.

В Оакланд дори се сбиха

Първите герои се появиха….

….

 

А във същото време,

Във крайградски джендеми

Там на запад от Босфор

Дето изтока почва,

Но не още в Русия

Гласовете ни вият.

Огрубели, отчаяни, потни

Екзистенциално самотни

Ние сме непонятно различни

Географски пръснати

Социалнo неравни

Културно неидентични

Ни сме чужди, ни свои

С вас не щем да говорим,

А отправяме ви псувни.

Идеология нямаме,

Извинения не търпим.

В автобуси от Прага

По железнита гари

Гурбетчии, бели робини и докторанти,

Невротични и негалантни,

Неносещи транспаранти

Към вкъщи пътуваме нощем.

Нямаме нищо общо.

 

Неразчитащи на процедури

Реформи, институции, изборни урни,

Невярващи в неотменимостта на конституциоанните ни права

Ние прибягваме до директна борба.

И дори до етническо насилие.

Не защото сме “шибан народ”

А заради ваш’то безсилие

да въдворите върховенство на закона

и уважите нашата свобода.

Това не е пиянско безпътие

Това е гражданското присъствие

В пълно съзнание за вашия произвол

Изисвка самоконтрол.

А колко ме трогва в Америка активистката реч

Без гняв и не по задължение

А във потвърждение,

Че гражданът длъжен е да стане

Да каже свойто, пътя да покаже.

Таз крепка вяра, че някой го чува

Че на някой му пука

И вашето безразличие тука

Ми спира на гърлото буца.

Но дочувам смеха ви,

Демокрацията е просто спектакъл

За Евросъюза

Не заслужаваме ли повече от това?

От вас ми се гади,

А ви пиша писма.

Политиката ви е неуважителна

И ще бъде разпитана.

Ние тука сме, много сме, викаме

С вас не искаме вече да свикваме

Изразители на презрение

На не едно поколение

Към фалшво легитимирана власт

В този свят няма място за вас.

 

24.05.2012 Варна

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s