Да ги сложим в скоби (паметниците на българо-съветската дружба)

Разхождахме се един ден в Борисовата градина, онзи хубав ден, в който стартира инициативата за четене на книги в парка заедно, обществено. Тръгнахме с “Репортажите” на Георги Марков и “Къщата на обесения” на Красимир Дамянов, почетохме малко, повече наблюдавахме и говорехме ходейки из парка, за смисъла от четенето,за действието._DSC9813 Неусетно стигнахме до паметника на “Братската могила” – фигури с отрязани крайници, прекършени върхове на пушките, надраскан фундамент и обрасла площадка, разлята боя над каскета, стичаща се по възторжената радост на лицето от бронз.

boy and girlМалкият ми племенник наоколо караше колело. Вера, кои са тези, пита. Как да му прочета тази гледка, как да обясня? Кои са тези фигури наистина? Кой ги е сложил тук? Защо някой им е счупил ръцете?

Дебатът за паметниците на българо-съветската дружба често се отвлича в дебат за историята на България. Но това са два различни въпроса, които не могат да се решат едновременно. Паметниците представят един поглед към историята, но те не са самата история. Не може да говорим за тях като за историята на България._DSC9852

Трябва първо да говорим за историята на самите паметници, да ги опишем, да ги обясним и да ги ориентираме в пространстовото наново.

Моето предложение за тях е да ги сложим в скоби.

Това означава – пред всеки един от тях да има табела с надпис например: “Паметник братска могила” издигнат в памет на партизаните анти-фашисти, където са погребани 17 видни дейци на БКП. Открит на 2-ри юни 1956 г. когато в България се е чествал деня на Ботев и загиналите за свободата на родината в борбите против турско робство, капитализма и фашизма; проектиран под ръководството на скулптора Йордан Кръчмаров, обелискът е висок 41 метра (според този сайт); за направата му са отишли толкова тона рилски гранит и толкова тона бронз, внос от СССР, по решение на ЦК на БКП от едикога си, на откриването е бил Тодор Живков и целият Министерски съвет плюс 5000 софиянци – снимка! на този ден в-к “Работническо дело” излиза със заглавие …, авторът получава почетен знак и пенсия, за модел на момиченцето с букетчето е ползвана неговата внучка, имало е и други проекти, но този е спечелил защото…”_DSC9804

Една информационна табела за историята на самия паметник, основана на  факти, архивни проучвания и грижа за това да създадем ново знание за тях. Така ще ги видим, не като непреходни монументи, а като част от историята и част от средата, поставена в скоби, отделена, пояснена, но не и гузно заобикаляна.

_DSC9820Вярвам, че има достатъчно документи, за да се възстановят тогавашните събития, сигурно има и автентични спомени на очевидци и участници. Може да се направи интересно и сравнително евтино. Иска се малко работа. Но какво по-интересно от това да четеш и пишеш историята едновременно и да общуваш със средата, в която се разхождаш. Какво мислите?

Граждани на Европа или Европа на гражданите?

(издадено в “Поколение Европа”  – вестник на Информационното бюро на Европейския парламент в София за Деня на Европа 9 май 2013. Авторите са 15 студенти. Целият вестник е достъпен тук: http://www.europarl.bg/ressource/static/files/01_europe_ok_web.pdf)

Имах един чичо, който обичаше да казва, че хората сa два вида – селяни и живеещи на село. Той естествено спадаше към втората категория, но освен тънка шопска насмешка над еснафското градско перчене неговите думи са ключ към традиционното българското схващане за това какво е “гражданин”. Гражданинът е не-селянин. Той се характеризира с това, че е роден или живее в града. Така е казано и в българския тълковен речник.

Според оксфордския речник значението на думата citizen съществено се различава. Гражданинът е носител на определени права в рамките на една независима политическа общност – град или държава; той е правно разпознат. Въпреки че думата идва от латинското civitas – city – град, нейният смисъл не е в географското местожителство, а в политическото участие. Обратното на гражданин не е селянин, а чужденец. Според това значение гражданите не просто живеят в града, те членуват в него. Те имат политически права и задължения, които са еднакви за всички. Според тази философия хората са всъщност два вида – граждани и живеещи в града!

Има два основни начина на членство в политическата общност – гражданите могат да изискват спазване и прилагане на установените правила, да контролират работата на институциите, отговорни за изпълнението на законите, но гражданите могат и да се борят за промяна на правилата, да артикулират проблемите си и да предлагат нови обществени решения. Те са едновременно и търсенето и предлагането на политическите институции.

Европейският съюз предоставя възможности и за двата вида гражданско участие. Като механизъм на контрол са създадени и функционират успешно мрежа от центрове СОЛВИТ http://ec.europa.eu/solvit/ (от англ. solve it – реши го). Те решават проблеми които: възникват в резултат на неправилно прилагане или тълкуване на правото на Европейската общност; една от страните винаги е държавен орган а другата – физическо лице или фирма; са от презграничен характер, т.е. администрацията на държава членка не признава права, гарантирани от европейското законодателство. Oплакванията се подават онлайн, a решението идва в срок до 10 седмици и е безплатно.

СОЛВИТ центровете са част от държавнатa администрация и могат да бъдaт разглеждани като инструмент на саморегулиране. Тъй като европейското законодателство е задължително за всички държавни органи, aко СОЛВИТ центърът установи след сигнал, че това законодателство не е правилно приложено, съответният орган има задължение да се поправи. Проблеми с признаването на дипломи и квалификации за труд в държави, различни от държавата на придобиване; свободно движение на хора и стоки, признаване на разрешителни за работа са сред успешно решените казуси от СОЛВИТ. Някои примери: Български студент във Великобритания подава заявление за издаване на документ, удостоверяващ правото на студента да работи по време на следването си. Компетентният орган във Великобритания не издава сертификата в продължение на повече от седем месеца, което представлява нарушение на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. След намесата на българския и британския СОЛВИТ център компетентният орган документаза по-малко от месец. Българска фирма внася соларни панели, закупени от испанска фирма, получаването на които става в Италия. При освобождаването на митницата е платено ДДС  в размер на 11536.80 евро. Подадено е искане за възстановяване на ДДС към Италия, но фирмата няма  информация  от отсрещната страна  в продължение на 6 месеца. След намесата на СОЛВИТ фирмата получава исканата от Италия сума за 20 дни.

Алтернативният начин да защити правата си е гражданинът сам да заведе съдебно дело срещу администрацията на чужда държава, което е скъпо, бавно и често с неясен изход. СОЛВИТ е европейска институция на местно ниво, кото регулира работата и стимулира институционалната конкуренция между различните административни органи. Тя е инструмент на гражданско участие, който ни помага да сме по-малко чужденци и повече граждани навсякъде в Европа.

Вторият начин на членство в ЕС засяга не само конкретни интереси и прилагане на съществуващи закони, а активно търсене на алтернативни правила на европейско равнище. “Европейски алтернативи” http://www.euroalter.com/ е презнационална грaжданска организация, която цели демокрация отвъд националната държава. Тя координира редица граждански инициативи за промяна в европейското законодателство; културни и артистични събития, стимулиращи наднационално политическо участие и отворен дебат за това в каква Европа искаме да живеем. Активно пространство на солидарност, демокрация и идеи за алтернативно бъдеще, в което гражданин означава не чужденец за проблемите на съседа си, а активен участник в един наднационален граждански процес, чрез който една демократична и свободна общност  решава своето споделено бъдеще.

“За кризите и хората” беше отличен с награда на Европейския Парламент и АЕЖ – България

all_awarded_r_frontРалица Стоянова и Вера Асенова са победителите в конкурса за млади журналисти и блогъри

На 1-ви декември 2012 г. на специална церемония бяха обявени победителите в първото издание на конкурса на Информационното бюро на Европейския парламент в България за млади журналисти и блогъри. В категорията “Млад журналист” първо място зае Ралица Стоянова от интернет сайта econ.bg за своя материал “Европа тръгна на “две скорости”. В правилната посока ли?”, докато в категорията “Блогър” лауреат е Вера Асенова с публикацията “За кризите и хората”, публикуван в блогаhttps://verasen.wordpress.com/. Наградата е посещение на сесия на Европейския парламент в Страсбург или Брюксел. Още…

За кризите и хората

Като всяка криза, лична, семейна или световна, икономическата криза е криза на доверието. Както доверието в конкретни хора и техните обещания, така и доверието в институции, общи проекти и идеи. Политическите и икономическите режими са всъщност различни режими на доверие – правила и повтарящи се практики, които формират определени, сравнително устойчиви очаквания. Времето, в което доверието към един режим е компроментирано, но нови авторитетни идеи, лидери и институции  все още не са постигнати, е именно време на криза. Кризата не е тотално спиране, а забавяне на движението по инерция. Тя е оптическа възможност да  се огледаме наоколо и да сверим очакванията си. Тя идва, за да си припомним колко е трудно да се моделира реалността, без да бъде изкривявана. Прочетете целия текст в mediapool.bg 

“Паметта на водата” – незабравимо потапяне

Камерната сцена на варненския театър, която от 15.09.2012 ще носи името на  Стоян Камбарев, не е била по-уютна от  осми юни. Тогава гледах предпремиерата на “Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, постановка на Стоян Радев с участието на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков.

“Паметта на водата” е пиеса за най-личните отношения на едно семейство, за най-рядко изричаните мисли и най-трудно-помиримите “истини” – тези, в които вярваме ние и онези, в главите на близките ни.  Малко над два часа, които тършуват из собствените ни куфари със зле-опаковани спомени и очаквания. Какво ни кара да ги отворим?

Смъртта на майката събира трите сестри в родния им дом.  Всяка влиза в него със своя емоционален багаж, за да излязат накрая заедно.

Последният загася лампата тъй както я е запалил – с любов.

Декорът не просто маркира дом, това е една истинска дневна, обзавела, населила сцената, изпълнила пространството, в което публиката е на гости.  Дом със семейни снимки, с плетени на една кука покривчици,  с прах по пианото, с дупките на чорапите, и дрехите, натрупани по закачалките.

Дрехите. Те са началото на изхода от драмата, вратата към развръзката. Когато трите дъщери се обличат в старите рокли на покойната си майка, те се връщат някъде, където е смешно и споделено. Това за мен бе най-личният и въздействащ момент на пиесата. Напомни ми за роклите, които мама преправя, за мен, за да ги нося сега, защото “тя модата се връща.” И там в тази театрална зала аз за първи път си помислх, че тя ги преправя колкото за мен, толкова и за себе си, за да изляза с нейната рокля вместо нея, за да излезе тя с тази рокля чрез мен – “тази я носих с онзи гердан и ходихме в едикой си бар на Раковска” спомени, които ще се развеят довечера из града вместо нея. А после ще й разказвам.

Това е пиеса, която те кара да чуеш себе си отстрани, а може би да чуеш и своята майка,  сестрите си, любимия си мъж, децата, родени или очаквани, да преживееш отново изборите между всички тях и времето си за кариера. Една единствена сцена, на която няколко живота се заплитат и разплитат, изтупват прахта от несъвпадащите си спомени, откриват истини и изоставят илюзии, успяват да простят, да се погледнат и да се приемат.

Ролята на почти истерична жена, която е била близо до болната си майка до самия й край, живяла в сянката на сестра си, огорчена от живота си, но неизменно опитваща се да бъде нормална в едно добре-прикриващо ненормалността си семейство – Тереза.  Любяща, даваща от себе си, загрижена за другите. Тази роля сигурно би могла да се преиграе лесно, но Даниела Викторова е забележителна в нея. Всички играят блестящо, но ми се струва, че нейната Тереза заслужава специално отличие.

Героинята на Веселина Михалкова – Мери е може би най-плътният образ, вероятно автобиографичен за драматурга, който се изгражда чрез отношенията й с майката, двете й сестри, партньора й и кариерата. Жена, която успява да преживее спомените си отново и да ги промени. Мери поглежда в себе си с очите на сестрите си и с неспокойния дух на майка си, поставя себе си и мъжа, когото обича пред избор, губи, но приема загубата като част от живота си, като нещо, с което просто трябва да се научи да живее. Михалкова е разтърсваща в тази роля на силна, умна, страдала, но несломима жена, с която едновременно искаш и не искаш да се асоциираш.

Мъжете в пиесата не са основният проблем. Това не е пиеса за любовта между мъжа и жената, но без мъжете в нея, тя нямаше да се случи. В един дом, в който всеки търси разбиране, мъжете са способни да го дадат. Те са силни, искрени, готови да помогнат, нежни. Умеят да разговарят с жените си, не бягат от проблемите им, но и не ги спасяват от тях като в любовен роман, а като в истинска драма, където спасението е раздяла с илюзиите, от което любовта не изчезва. Владислав Виолинов е страхотен в минималистичния образ на Майк, убедителен в житейския опит на героя си, мъдростта му и чувството му за хумор, в уравновесеността на характера. Майк е мъж, който едновременно искаш и не искаш да срещнеш.

Всъщност всичко в тази драма се разрешава заедно. Смъртта се оказва един непропуснат  шанс да се поговори за миналото, да се умият запрашените огледала и да се прозрат неподозирани истини. Трудно, болезнено и с помощта на любимите хора. Смъртта е маса, около която живите се събират, вече облечени в черно, за да продължат, по-искрени, по-споделени и може би по-самотни, но и по-честни със себе си.

Това е театърът, какъвто искам да го преживявам – личен, силен, искрен, човешки, брилянтен текст и виртуозна игра.

Приятно гледане!

П.П. И ако след края на пиесата не ви се излиза от нея, пуснете си  Ode to my family на Cranberries  За мен поне тези две парчета изкуство имат много обща емоция.

DEMO TEXT – 16.08.2012, 20:00 @ Club Vintage 33, Varna

16.08.20120 (четвъртък) от 20:00 в Club Vintage 33, бул. Сливница 33 (Хотел “Черно Море”), Варна. За регистрация пишете на demotext33@gmail.com или  попълнете формуляра по-долу.

Демо Tекст е платформа за авторския текст, представен лично в приятната атмосфера на един нощен литературен купон.
Прочетете артистично своята поезия или проза, кратки пиеси, или диалози. Изиграйте разказа за своите преживяни истории. Изразете себе си, с думи, споделете словото си с други и се забавлявайте, защото идеите ви заслужават сцена!

Правилата за участие са:
1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, ако не можете да присъствате.
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате.                                                        Сцената без завеса Демо Текст Ви очаква!

Запишете се за участие като попълните: 

DEMO TEXT @ CLUB MENTHOL 28.06.2012, 20:00

ЗАПОВЯДАЙТЕ в клуб МЕНТОЛ, ул Никола Михайловски 20, на 28.06 (четвъртък) от 20:00

ФОТО АЛБУМ ДЕМО ТЕКСТ 2

Демо Tекст е платформа за авторския текст, представен лично в приятната атмосфера на един нощен литературен купон.
Прочетете артистично своята поезия или проза, кратки пиеси, или диалози.
Изиграйте разказа за своите
преживяни истории.
Изразете себе си,
с думи,
споделете словото си
с други
и се забавлявайте,
защото идеите ви заслужават сцена!
Правилата за участие са:
1. Авторски текст
2. 5-6 минути дълъг прочетен или разказан до 10 мин ако са два
3. Свободна тема
4. Език по ваш избор
5. Всякакъв жанр, поезия, есе, история, диалог, кратък разказ, спомени, пиеси, фейлетони, комедийни, сатирични, политически, поетически, пътеписи, речи…
6. Ваш текст може да бъде прочетен от някой друг, ако не можете да присъствате.
7. Това не е състезание и не е нужно да се самоопределяте като писател, за да участвате
За регистрация пишете на
demotext33@gmail.com